Някои изводи за регулациите в България

Ако има причини, които оправдават съществуването на регулации, то те би следвало да са: (1) балансиране на интересите на производители, доставчици на услуги и потребители; (2) корекция на монополни структури, а не създаване и утвърждаване на такива; (3) утвърждаване на пазарните принципи, а не използване на регулациите като средство за постигане на господстващо положение на пазара.

Следните примери показват, че ефективността на регулациите в България се губи някъде между законите, наредбите, правилниците и безкрайната комуникация между регулатори и регулирани.


1. Таксите за терминиране в мрежите за мобилни разговори (mobile termination rates – MTR) в България по данни на European Regulators Group (ERG) към 1 юли 2009 са 0.1349 евро на минута и са с 94% по-високи от средните MTR за Европейския съюз от 0.0695 евро за минута. Интересно е обстоятелството, че вместо разликата да намалява (т.е. MTR да се доближават до средните за ЕС), тя се увеличава спрямо юли 2008 г. – тогава MTR в България са били със 76% по-високи от средните за ЕС.

Извод: промените стават толкова бавно, че почти обезсмислят „добрите намерения”, които стоят зад регулациите.

2. За периода януари - октомври 2009 г. средната цена на природния газ в България бе 495.11 лева на 1000 куб.м (цена на природен газ без ДДС при продажба от "Булгаргаз" ЕАД на потребители, присъединени към преносната мрежа). Цената в България е с около 2 пъти по-висока в сравнение с цената в ЕС Zeebrugge (по данни на Pareto Securities).

Извод: дългосрочните договори решават текущи проблеми (по-скоро от политическо отколкото от икономическо естество) и създават дългосрочни проблеми.

3. Спорът между БФБ, от една страна, и инвестиционната общност и КФН, от друга страна. БФБ е с мажоритарен акционер е Държавата, чрез Министерство на финансите, с 44%, основните миноритарни акционери са инвестиционните посредници с дял от около 35%. В продължение на няколко месеца се водят спорове относно идеята на БФБ за сваляне от търговия на регулиран пазар на неликвидни и ниско-ликвидни дружества.

Извод: рано или късно, „отглежданите” дружества се изправят срещу регулатора. Спорът, ако се разгледа като по-скоро корпоративен казус на конфликт между мениджмънт и акционери, би могъл много лесно да бъде разрешен. Проблемът в случая, е че мениджмънта сякаш свикна да получава безрезервна подкрепа (неизвестно защо) във всяко едно отношение от Държавата. Интересно, ако беше частно дружество дали щеше да има конфликт?

За 12-те предложения на банките за по-добра икономическа среда

Предложенията може да са хубаво нещо, но надали имат особена връзка с лихвите и по-важно – тяхното намаляване с 3%. Преди кризата, банките в България, които са собственост на чужди банки, имаха достъп до евтин ресурс, изпращан от банките-майки, които те пласираха при добра доходност и при риск, на който май не придава...ха особено значение. Благодарение на кризата банките в България, и по-конкретно банките-собственост на чужди банки, са поставени в необичайна за тях среда – трябва да разчитат основно на собствени усилия при набиране на ресурс и в добавка – да „внимават” за риска. Някои от предложенията, поне във вида, който в-к Дневник цитира (http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/11/11/814563_12_predlojeniia_na_bankite_za_po-dobra_ikonomicheska/), звучат твърде общо и по-скоро наивно и трудно може да се намери връзка между намаляването на риска на страната (което би направило евентуалното финансиране чрез международните пазари по-евтино) или намаляването на риска на клиентите. Мерките, основно в областите обслужване на бюджетните средства, Българска банка за развитие, може и да звучат добре, но са по-скоро с преразпределителен ефект и едва ли не опит за вменяване на държавата на ролята намиране на "евтин" ресурс за кредитиране и за поемане на риска при евентуални проблеми. "Рискът в средата" е причинен по-скоро от външни фактори (световната икономическа криза) и осезаемо намаляване на рисковите характеристики ще има при подобрение на бизнес активността (износ, вътрешно търсене). И в кръга на шегата, разбира се: за да е пълен списъка, може да се добави предложение за изкупуване от страна на държавата (гарантиране на пазар) на продукцията на фирмите-кредитополучатели, които изпитват затръднения при обслужване на кредитите си:))

Спред между лихвените проценти по кредитите и депозитите

Разликата между лихвените проценти по кредитите и депозитите (средно-претеглени лихвени проценти, нов бизнес, деноминирани в лева) през третото тримесечие на 2009 г. достигна най-ниската си стойност за тримесечие за периода от началото на 2007 г. до септември 2009 г. Основната причина за спада е в повишаване на лихвените проценти по депозитите: за периода януари 2007 г. - септември 2009 г. средният лихвен процент по новите депозити се е повишил с 2.75 пункта. Банките изпитват проблеми при набавяне на ресурс за срок от 1 месец до 6 месеца. За разглеждания период най-голямо изменение в лихвените проценти има за този период. Ако разгледаме кривата на лихвените проценти по матюритети през януари 2007 г. и септември 2009 г. се вижда, че за разлика от януари 2009 г., когато е налице т.нар. "нормална крива на доходността" (т.е. с по-ниски лихвени проценти за по-близките във времето периоди и с по-високи лихвени проценти за по-дългосрочните периоди), през септември 2009 г. най-високи са лихвените проценти именно в т.нар междинни времеви сегменти от 1 месец до 6 месеца. Друга отличителна черта на кривата на лихвените проценти по депозитите е, че разликата между лихвените проценти по депозити със срок над 1 година до 2 година и лихвените проценти по депозити със срок до 1 месец намалява през септември 2009 г. спрямо януари 2007 г. Това може би означава, че дългосрочните перспективи са по-добри.