Взаимните експозициите на PIIGS-страните: кои са най-уязвимите?

Дълговата криза в Евро зоната прави страните в т.нар. периферия уязвими не само поради взаимните връзки между тях (предвид географската близост на тези страни), но и поради слабостите на публичните им финанси. За периода 2004 г. до 2013 г. (на база прогнозите на Европейската Комисия от ноември 2011 г.) с изключение на Испания страните от периферията на евро зоната имат брутен държавен дълг като процент от БВП над средния за евро зоната. При това увеличението за наблюдавния период надвишава увеличението на съотношението в евро зоната (с изключение на Италия, при която увеличението е под средното за евро зоната).




Могат да се очертаят няколко характеристики:

(1) Португалия е страната с най-голяма експозиция към PIIGS-страните: по данни на Банката за международни разплащания експозицията към месец юни 2011 г. заема дял от около 19% от БВП на Португалия за 2011 г. Най-голяма е еккспозицията към Испания (около 11% от БВП0 и към Гърция (около 4% от БВП).

(2) Португалия е и най-зависимата страна от финансиране от PIIGS-страните: експозициите на PIIGS -страните представлява 39% от БВП на Португлия.



Изглежда инвеститорите оценяват като висока вероятността от несъстоятелност на Португалия. Следващата таблица представя спреда по Credit Default Swap на Португалия и вероятността от несъстоятелност (при 15% recovery rate допускане) - 9.2%, дори над вероятността за несъстоятелност на Италия (5.4%).

Статистика на EPFR: Weekly Global Funds Flow

Статистиката на EPFR за седмичните записвания/обратни изкупувания (за период от една седмица до 22.06.2011 г.) в регионалните фондове за инвестиции в акции показва, че различните региони са потърпевши по различен начин от сътресенията на глобалните пазари във връзка с проблемите на Гърция и евнетуално разпространение на дълговата криза в други страни в Европа:

(1) най-много отлив на капитали от регионалните фондове, инвестиращи в акции на развиващите се пазари, за период от една седмица отчитат Латинска Америка и Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA) - съответно 424 млн. долара и 590 млн. долара за период от една седмица.

(2) инвеститорите в развиващите се пазари изглежда не са чак толкова притеснени от дълговата криза в Европа - глобалните фондове за инвестиции в акции (global emerging market) отчитат нетни записвания в размер на 902 млн. долара.

(3) В Източна Европа най-потърпевши бяха фондовете руските фондове (отлив в размер на 298 млн. долара, 1.5% от нетната стойност на активите на управление) и турските фондове (отлив от 28 млн. долара, 1.2% от нетната стойност на активите на управление). Незначителни записвания се наблюдават във фондовете за инвестиции в полски акции - 3.4 млн. долара (0.7% от нетната стойност на активите).




(4) рязък отлив на инвестиции отчитат фондовете за инвестиции в акции и облигации на развитите пазари.

(5) фондовете за инвестиции в облига ции на развиващите се пазари отчитат 13-поредна седмица на записвания.