Някои изводи за регулациите в България

Ако има причини, които оправдават съществуването на регулации, то те би следвало да са: (1) балансиране на интересите на производители, доставчици на услуги и потребители; (2) корекция на монополни структури, а не създаване и утвърждаване на такива; (3) утвърждаване на пазарните принципи, а не използване на регулациите като средство за постигане на господстващо положение на пазара.

Следните примери показват, че ефективността на регулациите в България се губи някъде между законите, наредбите, правилниците и безкрайната комуникация между регулатори и регулирани.


1. Таксите за терминиране в мрежите за мобилни разговори (mobile termination rates – MTR) в България по данни на European Regulators Group (ERG) към 1 юли 2009 са 0.1349 евро на минута и са с 94% по-високи от средните MTR за Европейския съюз от 0.0695 евро за минута. Интересно е обстоятелството, че вместо разликата да намалява (т.е. MTR да се доближават до средните за ЕС), тя се увеличава спрямо юли 2008 г. – тогава MTR в България са били със 76% по-високи от средните за ЕС.

Извод: промените стават толкова бавно, че почти обезсмислят „добрите намерения”, които стоят зад регулациите.

2. За периода януари - октомври 2009 г. средната цена на природния газ в България бе 495.11 лева на 1000 куб.м (цена на природен газ без ДДС при продажба от "Булгаргаз" ЕАД на потребители, присъединени към преносната мрежа). Цената в България е с около 2 пъти по-висока в сравнение с цената в ЕС Zeebrugge (по данни на Pareto Securities).

Извод: дългосрочните договори решават текущи проблеми (по-скоро от политическо отколкото от икономическо естество) и създават дългосрочни проблеми.

3. Спорът между БФБ, от една страна, и инвестиционната общност и КФН, от друга страна. БФБ е с мажоритарен акционер е Държавата, чрез Министерство на финансите, с 44%, основните миноритарни акционери са инвестиционните посредници с дял от около 35%. В продължение на няколко месеца се водят спорове относно идеята на БФБ за сваляне от търговия на регулиран пазар на неликвидни и ниско-ликвидни дружества.

Извод: рано или късно, „отглежданите” дружества се изправят срещу регулатора. Спорът, ако се разгледа като по-скоро корпоративен казус на конфликт между мениджмънт и акционери, би могъл много лесно да бъде разрешен. Проблемът в случая, е че мениджмънта сякаш свикна да получава безрезервна подкрепа (неизвестно защо) във всяко едно отношение от Държавата. Интересно, ако беше частно дружество дали щеше да има конфликт?