Tobin Tax: Market Pays for Government Failure

Миналата седмица Бразилското правителство взе решение да въведе 2% данък (т.нар. Tobin Tax на името на икономиста James Tobin) върху чуждестранните портфейлни инвестиции в страната. Целта на данъка е да се предотвратят краткосрочните спекулации и „прегряване” на фондовата борса. И макар че реално въвеждането на данъка не засяга търговията с ADR на бразилските компании (т.е. може да се очаква засилване на интереса към ARDs), от друга страна той може да доведе до „изкривяване” на пазара (отлив от бразилски акции и предпочитане към акции на други възникващи пазари).

James Tobin предлага идеята за данък, който ограничава спекулациите на международните пазари, през 1971 г.. По-късно обаче той изпитва съмнения относно ефектите от въвеждане на подобен данък. Напоследък идеята за Tobin Tax се популяризира след срещата на страните от G20 през септември 2009 г., когато те „възложиха” на МВФ да проучи възможност за поемане на ефектите от кризата от страна на финансовите пазари, т.е. финансовите пазари да платят за кризата (Източник: G20 to task IMF to probe “Tobin tax” on financial transactions -G20 source Reuters, September 26, 2009).

Какво развитите страни целят да постигнат с евентуалното въвеждане на подобен данък? Накратко, целят да коригират това, което постигнаха след поредицата от bail-outs на too-big-to-fail институции. Поредицата спасителни мерки доведе до изкуствено понижение на рисковите премии и съответно намаляване на цената на капитала, което направи някои инвестиционни възможности привлекателни за инвеститорите. Обстоятелство, което без правителствена намеса, не би било факт.

Специфичните провизии за кредитен риск на банките

Специфичните провизии за кредитен риск, формирани съгласно Наредба 9 на БНБ, дават представа за потенциалния риск на кредитния портфейл на банките. Специфичните провизии за кредитен риск представляват превишението на балансовата стойност, изчислена по приложимите счетоводни стандарти, над рисковата стойност на експозицията, изчислена съгласно регулациите на Българска народна банка. За разлика от провизиите за обезценка по МСС 39, специфичните провизии за кредитен риск не намират отражение в балансите на банките (в балансите си банките намаляват брутните кредити с провизиите по МСС 39, за да се получат нетните кредити). За целите на счетоводната отчетност, провизиите за обезценка се признават само за загуби, които са настъпили към датата на баланса или за съответните експозиции има обективни доказателства за обезценка. Поради тази причина, възникналите загуби по кредити, за които е заделена провизия за обезценка във финансовите отчети, са обичайно по-ниски от загубите, определени посредством вътрешни оценъчни модели на банките, които се използват при управление на риска и за регулативни цели.

Има банки, при които специфичните провизии за кредитен риск са с незначителен размер спрямо провизиите за обезценка (т.е. финансовите отчети представят потенциалния риск на банките сравнително вярно), докато при други банки специфичните провизии за кредитен риск са със значителен размер (т.е. има риск от надценяване както на балансовите позиции, така и на печалбата на банките, защото изменението на провизиите се отразява в отчета за доходите).

Източник: БНБ, годишни отчети за 2008 г. на банките и собствени изчисления

Секторни индекси на Виенската Борса за ЦИЕ

При анализ на представянето на фондовите борси на страните от ЦИЕ и на компании, принадлежащи на едни и същи сектори, но базирани в различни страни, достигнах до извода, че значението на секторната принадлежност и принадлежността към дадена страна се редуват във времето.

Виенската Борса (Wiener Börse: http://en.wienerborse.at/) изчислява секторни индекси за страните от ЦИЕ: сектор здравеопазване, банков сектор, телекомуникационен сектор, инфраструктурен сектор и сектор недвижими имоти.

Разгледах три условни периода: (1) начало на данните септември 2007 г. до пик на борсовите индекси (декември 2007 г.); (2) пик на борсовите индекси (декември 2007 г.) до колапса на Lehman (15 септември 2008 г.) и (3) колапса на Lehman до края на септември 2009 г. На база на анюализираните доходности на секторите определих най-добре и най-зле представящите се сектори за трите периода:

Инвеститорите са по-чувствителни по отношение на алокацията между дефанзивни и циклични сектори, отколкото по време на нормална икономическа активност.

Източник за графиката: Wiener Börse и собствени изчисления

Препоръчително изследване:
Sector Rotation and Monetary Conditions, June 25, 2007

Секторно представяне на страните от ЦИЕ

Част от работата ми е свързана с анализиране на бъдещото представяне на секторите в страните от ЦИЕ и определяне секторите в тези страни, които: (1) ще се представят най-добре спрямо останалите сектори в съответната страна; и (2) ще се представят най-добре спрямо същите сектори в останалите страни от региона.

Кризата създава възможност за насочване на ограничени ресурси в сектори и дейности, в които дадена страна има конкурентно предимство. Използвах статистика на Евростат за новите поръчки в три сектора: производство на стоки за междинно потребление, потребителски стоки и капиталови стоки за България, Румъния, Полша, Чехия и Унгария.

В таблиците са представени данни на Евростат за индексите на новите поръчки за последните 12 месеца до август 2009 г..

Кризата не се отразява еднакво върху секторите в страните от региона. Забелязват се страни, в които определени сектори се представят по-добре спрямо същите сектори в другите страни от региона – в таблиците съм се опитала да откроя страните, в които съответните сектори се представят по-добре (маркирани са в синьо). Възстановяването на отделните сектори също няма да е еднакво в различните страни.

* Q3 2009 обхваща юли-август, т.е. 2/3 от третото тримесечие
** изменение през периода юли-август 2009 г. спрямо второто тримесечие
***изменение през периода юли-август 2009 г.спрямо индекса за съответната страна за периода септември 2008 г. - август 2009 г.
Източник: Eurostat и собствени изчисления