На Eurepo-пазара нищо ново

Наблюдаваната от няколко месеца ситуация на негативни Eurepo-стойности означава, че заемодателят плаща на заемателя (притежател на базовия актив-обезпечение) с цел да получи достъп до потенциала на базовия актив. На практика, колкото по-ниска е стойността на репо-процента, толкова по-голям дефицит съществува по отношение на обезпечението. При равни други условия настоящата ситуация може да е сигнал за инвестиране в по-рискови активи. Но в условията на "регулиран" пазар в резултат на интервенциите от страна на Европейската централна банка е налице изкривяване на пазара и погрешни сигнали към инвеститорите.

Финансово представяне на борсово-търгуваните банки в региона Част 2. Румънски банки (BRD – GSG, Banca Transilvania)

Двете румънски банки, търгувани на борсата в Букурещ – BRD-GSG и Banca Transilvania, отчетоха противоречиви  резултати за третото тримесечие на 2012 г. Загубата на по-голямата от двете BRD-GSG намаля спрямо реализираната през второто тримесечие на 2012 г. загуба, но не се забелязват признаци на подобрение – обезценените експозиции (банката предоставя информация за общия дял на обезценените експозиции, а не само на тези, които са с просрочие от над 90 дни) заемат дял от 20.1% спрямо 18.2% през второто тримесечие на 2012 г. Печалбата на Banca Transilvania надмина очакванията, но основно заради по-малък размер на данъка. Нетният лихвен марж (NIM) на банката се влоши, както спрямо второто тримесечие на 2012 г., така и спрямо третото тримесечие на 2011 г.   Материалът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение.

Финансово представяне на борсово-търгуваните банки в региона Част 1. Турски банки (Halkbank, Akbank, Garanti, Bank Asya)

Третото тримесечие на 2012 г. не донесе изненади по отношение на финансовото представяне на четири от  борсово-търгуваните банки в Турция – Halkbank, Akbank, Garanti и Bank Asya. Спрямо третото тримесечие на 2011 г. три от банките (Halkbank, Akbank и Garanti) реализираха ръст на нетните печалби. При Halkbank и Garanti  по-високите от очакваните от инвеститорите печалби се дължат на по-добри резултати от операции с ценни книжа. Увеличението на кредитите при Halkbank от 4.2% спрямо предходното тримесечие надвишава ръста на банковата система от 2.5%. Akbank отчете 7% ръст на кредитите спрямо .  По отношение на нетния лихвен марж (NIM) – Halkbank и Garanti реализираха понижения през третото тримесечие на 2012 г. спрямо второто тримесечие на 2012 г. докато при Akbank и Asya се наблюдава подобрение. Съотношението приходи/разходи през третото тримесечие на 2012 г. се подобрява спрямо третото тримесечие на 2011 г. Материалът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение.

България в статистиката на Банката за международни разплащания за Q3 2011

В петък (27 януари 2012 г.) Банката за международни разплащания публикува данни за експозицията на банките към отделните страни към септември 2011 г.. Няколко факта могат да бъдат очертани (immediate borrower basis данни):

(i) Към четирите основни страни от Балканския регион (България, Румъния, Сърбия, Хърватска) експозицията на европейските банки през месец септември 2011 г. възлиза на 248 млрд. долара, като спрямо месец декември 2010 г. се увеличава с 1.4 млрд. долара, но спрямо месец юни 2011 г. намалява с 8% (т.е с 22 млрд. долара). Най-потърпевшата от намалението спрямо юни 2011 г. е Хърватска с намаление на експозицията на европейските банки в размер на 7.5 млрд. долара (11.7% от БВП за 2011 г.). България отчита отлив в размер на близо 2.6 млрд. долара (4.7% от БВП за 2011 г.);

(ii) От четирите водещи страни на Балканския регион, България е най-зависима от Гърция - експозицията на гръцките банки към България възлиза на 14 млрд. долара (26% от БВП на България за 2011 г.). Към месец септември 2011 г. гръцките банки намаляват експозицията си към четирите страни от региона с 8.6% спрямо месец юни 2011г. Към месец септември 2011 г. гръцките банки намаляват експозицията си към България с 936 млн. долара (1.7% от БВП на България за 2011 г.) спрямо юни 2011 г. Спрямо месец декември 2010 г. намалението е в размер на 1.6% от БВП на България. За сравнение, гръцките банки намаляват ескпозицията си към Румъния с 2.4 млрд. долара спрямо юни 2011 г. (1.3% от БВП).

(iii) Италианските банки са втори по значимост за България (експозиция към септември 2011 г. в размер на 8.4 млрд. долара, 15.4% от БВП на България за 2011 г.). Спрямо месец юни 2011 г. италианските банки намаляват експозицията си към България с 374 млн. долара, 0.7% от БВП на България. България е втората най-слабо засегната страна в региона след Румъния (отлив в размер на 653 млн. долара, 0.4% от БВП) от намаляване на експозицията на италианските банки като процент от БВП, но в абсолютен размер България е най-слабо засегнатата страна в региона. За четирите страни от региона, италианските банки намаляват експозицията си с 6.3% през септември 2011 г. спрямо юни 2011 г.

(iv) Експозицията на австрийските банки към четирите страни възлиза на близо 88 млрд. долара към месец септември 2011 г., като намалява с близо 10% спрямо юни 2011 г. Най-потърпевши са Хърватска, с отлив в размер на 5.1% от БВП, и Румъния, с отлив в размер на 3.0% от БВП. Отново България е най-слабо засегнатата страна с отлив през септември 2011 г. спрямо юни 2011 г. в размер на 0.5% от БВП.

(v) По-голям отлив през месец септември 2011 г. спрямо юни 2011 г. от четирите страни в региона се наблюдава от австрийските и френските банки в сравнение с гръцките и италианските банки.



Данните се основават на immediate borrower basis статистика,поради факта, че така по-точно се отразява движението на капитал от гл.т. на длъжника. Разликата с алтернативния показател - ultimate risk basis, може да се представи със следния пример: немска банка предоставя кредитна линия на британския клон на американста банка; на immediate borrower basis експозицията ще се отрази към Великобритания, докато на ultimate risk basis - към САЩ.

Източникът на данните е Банката за международни разплащания, с изкл. на данните за БВП - източник Международният валутен фонд.

Китайските PMIs показват стабилизиране

Производствените PMIs (Purchasing Managers' Indexes) на Китай за месец декември 2011 г., публикувани от NBS, показват стабилизиране. Общият PMI слабо се увеличи от 49.0 през ноември 2011 г. на 50.3 през декември 2011 г. , но е над очакванията на икономистите. Увеличение се наблюдава и при PMIs за продукцията, новите поръчки и поръчките за износ.
Доколкото индексите не показват сигнали за влошаване на икономиката на Китай, но и не индикират подобрение, може да се очаква че монетарната полититка ще бъде предпазлива и ще зависи преди всичко от данните за инфлацията. Очакванията са за ускоряване на инфлацията до над 4.5% през декември 2011 г., но това увеличение ще е по-скоро временно. Очаква се намаляване на задължителните резерви, които банките поддържат в Централната банка, през първото полугодие на 2012 г. Прогнозите са за намаление на задължителните резерви на три пъти с по 50 пункта, аналогично на решението от края на ноември 2011 г. (в сила от 5 декември 2011 г.) за намаление на резервите с 50 пункта до 21% за големите банки и 17.5% за средните и малките банки.

Изменението на запасите като индикатор за бъдещата икономическа активност

Изменението на запасите е един от най-нестабилните елементи на Брутния вътрешен продукт (БВП). За ролята на изменението на запасите за бъдещата икономическа активност могат да се посочат противоречиви аргументи в зависимост от това в кой момент от бизнес цикъла се наблюдава пик/спад в изменението на запасите. В някои случаи ръст на съотношението изменение на запасите/БВП може да индикира проблем при реализираната продукция и съответно последващ спад в бизнес активността през следващите тримесечия, в други случаи - очаквания за ръст на търсенето през следващите тримесечия.

За периода първо тримесечие на 1995 г. - трето тримесечие на 2011 г. съотношението изменение на запасите/БВП се движи в границите от -11.12% (Q1 1997) до 6.77% (Q2 2008) като средната стойност на съотношението е 1.73%.

През второто и третото тримесечие на 2011 г. изменението на запасите допринесе значително за увеличението на БВП: през второто тримесечие на 2011 г. съотношението изменение на запасите към БВП беше 3.56% а през третото тримесечие достигна 3.88%. За България, като традиционно експортно-ориентирана икономика, в която компаниите работят основно по изпълнение на поръчки, ръст в съотношението изменение на запасите/БВП може да се разглежда по-скоро като положителен индикатор за увеличаване на търсенето през следващите месеци. Поради тази причина увеличението на съотношението изменение на запасите/БВП не би трябвало да предизвика притеснения относно бъдещата икономическа активност. Напротив, увеличението на запасите означава продажби през следващите месеци.

За сравнение през последната криза пик на съотношението изменение на запасите/БВП е постигнат през второто тримесечие на 2008 г. (тогава е постигната и най-високата стойност на съотношението за периода първо тримесечие на 1995 г. - трето тримесечие на 2011 г.), като в същото време делът на крайното потребление в БВП е 82.81% (по текуюи цени). През третото тримесечие на 2011 г. делът на крайното потребление е 67.18% (най-ниската стойност за периода).