Специфичните провизии за кредитен риск на банките

Специфичните провизии за кредитен риск, формирани съгласно Наредба 9 на БНБ, дават представа за потенциалния риск на кредитния портфейл на банките. Специфичните провизии за кредитен риск представляват превишението на балансовата стойност, изчислена по приложимите счетоводни стандарти, над рисковата стойност на експозицията, изчислена съгласно регулациите на Българска народна банка. За разлика от провизиите за обезценка по МСС 39, специфичните провизии за кредитен риск не намират отражение в балансите на банките (в балансите си банките намаляват брутните кредити с провизиите по МСС 39, за да се получат нетните кредити). За целите на счетоводната отчетност, провизиите за обезценка се признават само за загуби, които са настъпили към датата на баланса или за съответните експозиции има обективни доказателства за обезценка. Поради тази причина, възникналите загуби по кредити, за които е заделена провизия за обезценка във финансовите отчети, са обичайно по-ниски от загубите, определени посредством вътрешни оценъчни модели на банките, които се използват при управление на риска и за регулативни цели.

Има банки, при които специфичните провизии за кредитен риск са с незначителен размер спрямо провизиите за обезценка (т.е. финансовите отчети представят потенциалния риск на банките сравнително вярно), докато при други банки специфичните провизии за кредитен риск са със значителен размер (т.е. има риск от надценяване както на балансовите позиции, така и на печалбата на банките, защото изменението на провизиите се отразява в отчета за доходите).

Източник: БНБ, годишни отчети за 2008 г. на банките и собствени изчисления