На Eurepo-пазара нищо ново

Наблюдаваната от няколко месеца ситуация на негативни Eurepo-стойности означава, че заемодателят плаща на заемателя (притежател на базовия актив-обезпечение) с цел да получи достъп до потенциала на базовия актив. На практика, колкото по-ниска е стойността на репо-процента, толкова по-голям дефицит съществува по отношение на обезпечението. При равни други условия настоящата ситуация може да е сигнал за инвестиране в по-рискови активи. Но в условията на "регулиран" пазар в резултат на интервенциите от страна на Европейската централна банка е налице изкривяване на пазара и погрешни сигнали към инвеститорите.

Финансово представяне на борсово-търгуваните банки в региона Част 2. Румънски банки (BRD – GSG, Banca Transilvania)

Двете румънски банки, търгувани на борсата в Букурещ – BRD-GSG и Banca Transilvania, отчетоха противоречиви  резултати за третото тримесечие на 2012 г. Загубата на по-голямата от двете BRD-GSG намаля спрямо реализираната през второто тримесечие на 2012 г. загуба, но не се забелязват признаци на подобрение – обезценените експозиции (банката предоставя информация за общия дял на обезценените експозиции, а не само на тези, които са с просрочие от над 90 дни) заемат дял от 20.1% спрямо 18.2% през второто тримесечие на 2012 г. Печалбата на Banca Transilvania надмина очакванията, но основно заради по-малък размер на данъка. Нетният лихвен марж (NIM) на банката се влоши, както спрямо второто тримесечие на 2012 г., така и спрямо третото тримесечие на 2011 г.   Материалът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение.

Финансово представяне на борсово-търгуваните банки в региона Част 1. Турски банки (Halkbank, Akbank, Garanti, Bank Asya)

Третото тримесечие на 2012 г. не донесе изненади по отношение на финансовото представяне на четири от  борсово-търгуваните банки в Турция – Halkbank, Akbank, Garanti и Bank Asya. Спрямо третото тримесечие на 2011 г. три от банките (Halkbank, Akbank и Garanti) реализираха ръст на нетните печалби. При Halkbank и Garanti  по-високите от очакваните от инвеститорите печалби се дължат на по-добри резултати от операции с ценни книжа. Увеличението на кредитите при Halkbank от 4.2% спрямо предходното тримесечие надвишава ръста на банковата система от 2.5%. Akbank отчете 7% ръст на кредитите спрямо .  По отношение на нетния лихвен марж (NIM) – Halkbank и Garanti реализираха понижения през третото тримесечие на 2012 г. спрямо второто тримесечие на 2012 г. докато при Akbank и Asya се наблюдава подобрение. Съотношението приходи/разходи през третото тримесечие на 2012 г. се подобрява спрямо третото тримесечие на 2011 г. Материалът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение.

България в статистиката на Банката за международни разплащания за Q3 2011

В петък (27 януари 2012 г.) Банката за международни разплащания публикува данни за експозицията на банките към отделните страни към септември 2011 г.. Няколко факта могат да бъдат очертани (immediate borrower basis данни):

(i) Към четирите основни страни от Балканския регион (България, Румъния, Сърбия, Хърватска) експозицията на европейските банки през месец септември 2011 г. възлиза на 248 млрд. долара, като спрямо месец декември 2010 г. се увеличава с 1.4 млрд. долара, но спрямо месец юни 2011 г. намалява с 8% (т.е с 22 млрд. долара). Най-потърпевшата от намалението спрямо юни 2011 г. е Хърватска с намаление на експозицията на европейските банки в размер на 7.5 млрд. долара (11.7% от БВП за 2011 г.). България отчита отлив в размер на близо 2.6 млрд. долара (4.7% от БВП за 2011 г.);

(ii) От четирите водещи страни на Балканския регион, България е най-зависима от Гърция - експозицията на гръцките банки към България възлиза на 14 млрд. долара (26% от БВП на България за 2011 г.). Към месец септември 2011 г. гръцките банки намаляват експозицията си към четирите страни от региона с 8.6% спрямо месец юни 2011г. Към месец септември 2011 г. гръцките банки намаляват експозицията си към България с 936 млн. долара (1.7% от БВП на България за 2011 г.) спрямо юни 2011 г. Спрямо месец декември 2010 г. намалението е в размер на 1.6% от БВП на България. За сравнение, гръцките банки намаляват ескпозицията си към Румъния с 2.4 млрд. долара спрямо юни 2011 г. (1.3% от БВП).

(iii) Италианските банки са втори по значимост за България (експозиция към септември 2011 г. в размер на 8.4 млрд. долара, 15.4% от БВП на България за 2011 г.). Спрямо месец юни 2011 г. италианските банки намаляват експозицията си към България с 374 млн. долара, 0.7% от БВП на България. България е втората най-слабо засегната страна в региона след Румъния (отлив в размер на 653 млн. долара, 0.4% от БВП) от намаляване на експозицията на италианските банки като процент от БВП, но в абсолютен размер България е най-слабо засегнатата страна в региона. За четирите страни от региона, италианските банки намаляват експозицията си с 6.3% през септември 2011 г. спрямо юни 2011 г.

(iv) Експозицията на австрийските банки към четирите страни възлиза на близо 88 млрд. долара към месец септември 2011 г., като намалява с близо 10% спрямо юни 2011 г. Най-потърпевши са Хърватска, с отлив в размер на 5.1% от БВП, и Румъния, с отлив в размер на 3.0% от БВП. Отново България е най-слабо засегнатата страна с отлив през септември 2011 г. спрямо юни 2011 г. в размер на 0.5% от БВП.

(v) По-голям отлив през месец септември 2011 г. спрямо юни 2011 г. от четирите страни в региона се наблюдава от австрийските и френските банки в сравнение с гръцките и италианските банки.



Данните се основават на immediate borrower basis статистика,поради факта, че така по-точно се отразява движението на капитал от гл.т. на длъжника. Разликата с алтернативния показател - ultimate risk basis, може да се представи със следния пример: немска банка предоставя кредитна линия на британския клон на американста банка; на immediate borrower basis експозицията ще се отрази към Великобритания, докато на ultimate risk basis - към САЩ.

Източникът на данните е Банката за международни разплащания, с изкл. на данните за БВП - източник Международният валутен фонд.

Китайските PMIs показват стабилизиране

Производствените PMIs (Purchasing Managers' Indexes) на Китай за месец декември 2011 г., публикувани от NBS, показват стабилизиране. Общият PMI слабо се увеличи от 49.0 през ноември 2011 г. на 50.3 през декември 2011 г. , но е над очакванията на икономистите. Увеличение се наблюдава и при PMIs за продукцията, новите поръчки и поръчките за износ.
Доколкото индексите не показват сигнали за влошаване на икономиката на Китай, но и не индикират подобрение, може да се очаква че монетарната полититка ще бъде предпазлива и ще зависи преди всичко от данните за инфлацията. Очакванията са за ускоряване на инфлацията до над 4.5% през декември 2011 г., но това увеличение ще е по-скоро временно. Очаква се намаляване на задължителните резерви, които банките поддържат в Централната банка, през първото полугодие на 2012 г. Прогнозите са за намаление на задължителните резерви на три пъти с по 50 пункта, аналогично на решението от края на ноември 2011 г. (в сила от 5 декември 2011 г.) за намаление на резервите с 50 пункта до 21% за големите банки и 17.5% за средните и малките банки.

Изменението на запасите като индикатор за бъдещата икономическа активност

Изменението на запасите е един от най-нестабилните елементи на Брутния вътрешен продукт (БВП). За ролята на изменението на запасите за бъдещата икономическа активност могат да се посочат противоречиви аргументи в зависимост от това в кой момент от бизнес цикъла се наблюдава пик/спад в изменението на запасите. В някои случаи ръст на съотношението изменение на запасите/БВП може да индикира проблем при реализираната продукция и съответно последващ спад в бизнес активността през следващите тримесечия, в други случаи - очаквания за ръст на търсенето през следващите тримесечия.

За периода първо тримесечие на 1995 г. - трето тримесечие на 2011 г. съотношението изменение на запасите/БВП се движи в границите от -11.12% (Q1 1997) до 6.77% (Q2 2008) като средната стойност на съотношението е 1.73%.

През второто и третото тримесечие на 2011 г. изменението на запасите допринесе значително за увеличението на БВП: през второто тримесечие на 2011 г. съотношението изменение на запасите към БВП беше 3.56% а през третото тримесечие достигна 3.88%. За България, като традиционно експортно-ориентирана икономика, в която компаниите работят основно по изпълнение на поръчки, ръст в съотношението изменение на запасите/БВП може да се разглежда по-скоро като положителен индикатор за увеличаване на търсенето през следващите месеци. Поради тази причина увеличението на съотношението изменение на запасите/БВП не би трябвало да предизвика притеснения относно бъдещата икономическа активност. Напротив, увеличението на запасите означава продажби през следващите месеци.

За сравнение през последната криза пик на съотношението изменение на запасите/БВП е постигнат през второто тримесечие на 2008 г. (тогава е постигната и най-високата стойност на съотношението за периода първо тримесечие на 1995 г. - трето тримесечие на 2011 г.), като в същото време делът на крайното потребление в БВП е 82.81% (по текуюи цени). През третото тримесечие на 2011 г. делът на крайното потребление е 67.18% (най-ниската стойност за периода).

Взаимните експозициите на PIIGS-страните: кои са най-уязвимите?

Дълговата криза в Евро зоната прави страните в т.нар. периферия уязвими не само поради взаимните връзки между тях (предвид географската близост на тези страни), но и поради слабостите на публичните им финанси. За периода 2004 г. до 2013 г. (на база прогнозите на Европейската Комисия от ноември 2011 г.) с изключение на Испания страните от периферията на евро зоната имат брутен държавен дълг като процент от БВП над средния за евро зоната. При това увеличението за наблюдавния период надвишава увеличението на съотношението в евро зоната (с изключение на Италия, при която увеличението е под средното за евро зоната).




Могат да се очертаят няколко характеристики:

(1) Португалия е страната с най-голяма експозиция към PIIGS-страните: по данни на Банката за международни разплащания експозицията към месец юни 2011 г. заема дял от около 19% от БВП на Португалия за 2011 г. Най-голяма е еккспозицията към Испания (около 11% от БВП0 и към Гърция (около 4% от БВП).

(2) Португалия е и най-зависимата страна от финансиране от PIIGS-страните: експозициите на PIIGS -страните представлява 39% от БВП на Португлия.



Изглежда инвеститорите оценяват като висока вероятността от несъстоятелност на Португалия. Следващата таблица представя спреда по Credit Default Swap на Португалия и вероятността от несъстоятелност (при 15% recovery rate допускане) - 9.2%, дори над вероятността за несъстоятелност на Италия (5.4%).

Статистика на EPFR: Weekly Global Funds Flow

Статистиката на EPFR за седмичните записвания/обратни изкупувания (за период от една седмица до 22.06.2011 г.) в регионалните фондове за инвестиции в акции показва, че различните региони са потърпевши по различен начин от сътресенията на глобалните пазари във връзка с проблемите на Гърция и евнетуално разпространение на дълговата криза в други страни в Европа:

(1) най-много отлив на капитали от регионалните фондове, инвестиращи в акции на развиващите се пазари, за период от една седмица отчитат Латинска Америка и Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA) - съответно 424 млн. долара и 590 млн. долара за период от една седмица.

(2) инвеститорите в развиващите се пазари изглежда не са чак толкова притеснени от дълговата криза в Европа - глобалните фондове за инвестиции в акции (global emerging market) отчитат нетни записвания в размер на 902 млн. долара.

(3) В Източна Европа най-потърпевши бяха фондовете руските фондове (отлив в размер на 298 млн. долара, 1.5% от нетната стойност на активите на управление) и турските фондове (отлив от 28 млн. долара, 1.2% от нетната стойност на активите на управление). Незначителни записвания се наблюдават във фондовете за инвестиции в полски акции - 3.4 млн. долара (0.7% от нетната стойност на активите).




(4) рязък отлив на инвестиции отчитат фондовете за инвестиции в акции и облигации на развитите пазари.

(5) фондовете за инвестиции в облига ции на развиващите се пазари отчитат 13-поредна седмица на записвания.

Изменението на запасите и очакванията за икономическата активност

Изменението на запасите заема малък дял от брутния вътрешен продукт, но дава информация за състоянието на икономиката през призмата на очакванията на бизнеса за баланса между търсенето и предлагането. Накратко, изменението на запасите може да се използва като индикатор за икономическата активност през следващите периоди. Увеличението на запасите води до увеличение на БВП, от друга страна увеличението на запасите на нормалното ниво за поддържане на непрекъснатост на икономическата активност може да сигнализира за намаление на БВП през следващите периоди; намалението на запасите сигнализира очаквания за по-ниско търсене през следващите периоди. Тълкуването на сигналите от изменението на запасите трябва да бъде много внимателно – на първо място, в условията на значителни изменения в цените на суровините, натрупването на запаси може да доведе до значителна разлика между себестойността на запасите на база историческата цена на придобиване на материалите за производството им и себестойността на запасите на база текуща цена на материалите. Това може би налага фирмите да са по-песимистични при равни други условия.

Какъв е делът на изменянето на запасите от БВП на България? На база исторически данни за периода 1995-2009, изменението на запасите заема средно дял от 2.3% от БВП. През първото тримесечие на 2009 г. делът падна до 0.7% от 2.3% през четвъртото тримесечие на 2008 г.

Играта на очаквания за финансово представяне между мениджмънта и анализаторите

Направих едно кратко изследване за промените, които мениджмънта на една полска компания, включена в индекса WIG20, прави в прогнозите си на продажбите и печалбата за 2009 г. „Играта на очаквания” за резултатите през 2009 г. между мениджмънта и анализаторите започва в края на 2008 г. Накратко, равносметката за продажбите са, че в края на 2008 г. анализаторите са били по точни в очакванията си за 2009 г. от мениджмънта на компанията.

При друга полска компания, отново в индекса WIG20, анализаторите стартират с очаквания за печалба, която надвишава с около 9% очакванията на мениджмънта за печалба през 2009 г. Постепенно през годината мениджмънта увеличава очакванията си за печалба (с около 6% спрямо първоначалното), а анализаторите понижават очакванията си за печалба (с около 2%) и в момента разликата е от около 1%. Излиза че анализаторите отново са били по-точни в очакванията си.